Да се запознаем с царското семейство - Н.В. Цар Симеон II

Негово Величество Цар Симеон II е роден през далечната 1937г. в София на 16 юни,

син на Цар Борис III и Царица Йоанна Савойска. По случай рождението на Престолонаследника, столицата е огласена от топовни залпове и радостния звън на църковни камбани.

Радостта обаче трае само няколко години. На 28 август 1943г. внезапно умира баща му, Цар Борис Обединител, и едва шестгодишен Симеон Сакскобургготски се възкачва на престола. Поради ранната му възраст е назначен регентски съвет, който да управлява от негово име. След комунистическия преврат от 1944г. Симеон остава на трона до 1946г., когато напуска страната със сестра си Княгиня Мария Луиза и Царица Йоанна, докато регентите, сред които и чичо му Княз Кирил Преславски, са екзекутирани.

През 1951г. семейството получава убежище в Испания, където Симеон II завършва Френския лицей, следва право и политически науки.

През 1962г. Цар Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, от която има пет деца - четирима сина и една дъщеря.

Извън България Царят работи активно с българската емиграция по света, подпомага много сънародници, поддържа широки международни контакти в икономическите кръгове, осъществява разнообразна дейност, която налага чести пътувания в различни части на света. Завръща се в родината си едва през 1996г., след което показва голямо желание да участва в развитието на България и интеграцията ѝ в Европа и новия век, като на 24 юли 2001г. Н.В. Цар Симеон II полага клетва като министър-председател на Република България след категоричната победа на партията му - НДСВ.

В периода на управлението на Симеон Саксобургготски държавата вижда най-големият си икономически растеж от падането на комунистическия режим до 2004г., привличат се редица чуждестранни инвестиции, над 30% от инвестициите в цяла Югоизточна Европа; достигат се редица стратегически цели - влизането ни в НАТО и подписването на договора за присъединяване към Европейския Съюз.

Днес, Н.В. Цар Симеон Втори играе ролята на представителна фигура за България, показващ на света традициите на българската монархия, изключителни взаимоотношения с двете християнски религии и какво място може да има един Цар в социалния и политическия живот в Европа.

Царят има над 30 ордени и отличия, сред които: орден “Стара планина” първа степен, най-високата степен на испанския орден Карл ІІІ, френския Велик офицер на почетния легион, белгийският Велик Кръст на Леополд ІІІ, ислямския Велик Кръст на независимостта на Йордания и други. Владее отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.